fallback

Поли Карастоянова: Можем да удвоим приходите от туризъм до 10 години

Необходима е кардинална промяна в провеждането на националната реклама на туризма, смята директорът на Национален борд по туризъм

08:07 | 23.09.14 г. 19
Автор - снимка
Редактор

Поли Карастоянова, Снимка: Личен архив

В края на летния туристически сезон за първи път от години равносметката е за спад по всички показатели. Експертите от индустрията са единодушни за настъпилите трудни времена за българския туризъм. Вълната от фалити на руски туроператори, девалвацията на руската валута заради кризата в Украйна и санкциите срещу Москва, спадът в изходящия туризъм на руски и украински туристи, социална и финансова криза в България и лошите метеорологични условия са факторите, предопределили срив на сезона. Отсега се заговори и за спад за летния сезон и през 2015 година.

За проблемите на българския туризъм, за реформите, които предстоят, за ролята на държавата и на бранша разговаряме с Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.

Госпожо Карастоянова, вече излязоха данни, според които летният туристически сезон приключва с понижения по всички показатели, а досега туризмът реализираше само ръстове. Как трябва да се промени политиката за туристическия сектор?

България като туристическа дестинация има нужда да бъде управлявана професионално – така, както се случва в много други държави, преминали през кризи. Например Тайлнад и Египет вече връщат приходите си след кризите, през които преминаха, насочват голям ресурс за имиджова политика към експерти на световните пазари, които променят нагласите и създават онзи тип отношение, което води до възвръщане на позициите.

Това се постига само с помощта на интелектуален опит и знание, които ако нямаме, трябва да потърсим, независимо колко струват, защото такъв тип външна консултантска намеса се изплаща в пъти във времето, създавайки положителен резултат.

Към момента най-уместният въпрос за българския туризъм е дали е възможно туристическата индустрия, която се състезава и представя България на световните пазари, да прави това с местен професионален капитал, с това което знаем и можем? Отговорът е не, не можем.

Защото туризмът е повече от предлагане на услуги, това е икономически сектор, към който имат отношение редица фактори – дипломация, имидж, който насочва определен тип инвестиции в дадена страна – всичко това означава необходимост от интелектуален потенциал, който не може да бъде придобит от практиката на местно ниво, а се учи в авторитетни световни университети. И когато се обобщи това знание и опит в лицето на световно признати консултанти, то се прилага в различни туристически дестинации и работи в полза на техния регионален туристически бранд. След годините на своеобразния бум в туризма ни е необходим професионален потенциал и консултантски услуги, които да лобират за българския туризъм.

Каква ще е ролята на този външен консултант?

В международните среди, в които се взимат решения за туризма, лобистите имат ключова роля, говорейки за дадена страна като дестинация с възможности, с култура и с история и въобще страна, в която е модно и интересно да бъдеш. Това всъщност променя нагласите и отношението към туристическите дестинации и създава мода, влечение към една или друга дестинация. Вече професионалистите казват, че конкуренцията не е в дестинациите, защото навсякъде туристите срещат например петзвезден хотел на голяма верига или световноизвестни марки ресторанти или шопинг центрове с всички познати брандове. Но това не прави разликата между местата. Истинската конкуренция е в преживяването – историите, които научаваш, усещанията, храната... А когато се състезаваме на терена на преживяванията, България има изключително силен потенциал. Необходим ни е обаче механизъм, по който от една даденост, за която само ние знаем, да се превърне в туристическа атракция, която може да удвои приходите от туризъм. Много малко сектори на икономиката имат този потенциал – да удвоят приходите си.

В света има поне пет външни консултанта, такива с отлична репутация, които правят само това – съветват национални правителства и управляват техния портфейл в туризма, правят мастер плановете конкурентни въз основа анализ какво се случва на световните туристически пазари и какво е най-уместно да бъде предложено. Именно в такъв модел туризмът ни може да постига добри резултати – онази видимост, която заслужава.

Какво трябва да включва визията за развитието на българския туризъм?

Необходимо е програмно управление на туризма през следващите 10 години. На първо място създаване на Министерство на туризма, защото това е необходимост за управлението на публичната държавна собственост, на природното и културно-историческо наследство на България. Такава структура няма причина да се занимава с частната собственост, но има изключителна роля в управлението на публичната.

Второто е необходимостта от създаване на национален мастер план за развитието на туризма, тоест бизнес стратегия, която поставя финансово-икономически въпроси и дава отговори как да се случат определените стъпки, за да стигнем до желания резултат – ако днес туризмът генерира близо 15% от БВП на страната, то колко бихме искали да постигнем след десет години например. И ако имаме ясен отговор на този въпрос, всички инвестиции са оправдани.

Третият компонент от един разумен държавнически подход към ключов сектор от икономиката е ресурсът, с който се оперира. Туризмът ежегодно внася в бюджета на държавата над 3 милиарда евро. Настояваме служебното правителство да гарантира 1 милиард лева инвестиции, насочени към превръщането на културно-историческите дадености в туристически атракции от световна величина. А това е всъщност ресурсът, с който работят нашите преки конкуренти – Гърция, Турция, Хърватска, дори Полша, Чехия от Източния блок. В този смисъл съвсем друг трябва да бъде мащабът, с който държавата да управлява своята част от собствеността.

Какъв период от време е необходим, за да даде резултат един такъв кардинален подход?

Практиката в други страни, които прилагат такива национални мастер планове, а това са повечето добре развити туристически дестинации, е че те го прилагат в рамките на десет години. Неубедително е да се правят по-дългосрочни планове, защото туризмът е много динамична индустрия. Правилното икономическо планиране е в обозрим период от десет години. Ако поставим началото на този процес, тогава имаме основание да смятаме, че в следващите десет години ще се постигне значително увеличение на приходите от туризъм с цел да ги удвоим. Румъния направи това преди две години, Хърватска работи с такъв национален план отпреди пет години, Турция преди четири години прие своя национален план.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:23 | 14.09.22 г.
fallback